Каква е разликата между цветова инструкция и цветова цел

Една и съща информация се възприема по различен начин от всеки етап на създаването на даден печатен продукт и това води до разминавания в очакванията на страните.

Редовете, които ще прочетете се опитват да ви покажат един много малък проблем с много голям ефект в комуникацията между дизайнери и печатници. Проблем, който е базиран на фундаментален проблем в човешките взаимоотношения, а именно - допускането или попълването на липсваща информация при наличие на ограничена такава.

Какво означава цветова инструкция

Такъв термин реално не съществува, но ние го измислихме за целите на тази статия. Цветова инструкция означава “печатай с този цвят”. 

Цветовите инструкции се използват тогава, когато ние искаме да дадем точни инструкции какво да прави нашият подизпълнител, като разчитаме, че следвайки точните инструкции ние ще получим резултата, който очакваме.

От гледна точка на комуникация в този вариант се дава предимство на инструкцията, от колкото на резултата, въпреки, че очакванията за резултат се подразбират. 

Проблемът разбира се крие в това, че няма достатъчно информация за очаквания резултат. 

Нека да дадем един пример - отивате в магазина, избирате си точен цвят боя, получавате необходимото количество и го давате на майстора с инструкцията “боядисай с тази боя”. Инструкцията не съдържа информация за целта, а именно какво се очаква като краен резултат. Ако стената е синя, а вие ще боядисвате с жълто - дали очаквате да стане зелено или искате да се мине с толкова ръце, колкото е необходимо, за да имате жълта стена? 

По много подобен начин се възприемат цветовите инструкции в печата, когато получаваме външни файлове. Дали създателят на файла има предвид да печатаме с цветовете във файла или иска да ги получи като краен резултат? А това дали изобщо е възможно на избраната машина и печатна технология и при какви условия?

Какво означава цветово очакване

Това е още един термин, който си измислихме за целите на тази статия. Цветово очакване представлява цветова цел без параметри. Идеята е, че не комуникираме инструкция, а цветова цел, но нямаме инструментите или знанието, с което да комуникираме точни параметри. 

Комуникацията на цветово очакване е най-често използваният метод от дизайнери и клиенти, но за съжаление то носи прекалено обща информация. Поради това печатниците са по-склонни да приемат това като инструкция, отколкото да се опитват да разберат какво точно носи това очакване.

Използвайки примера с нашата стена цветовото очакване би звучало като “искам стената да стане зелена”. Кое точно зелено, тъмно или светло, гланцов или матов завършек - тази информация липсва в цветовото очакване и съответно това създава много повече въпроси отколкото отговаря.

Ако се върнем в печатния процес типичен пример за цветово очакване е “искам да стане като Pantone 123, от Coated скалата”. С единственото уточнение, че в случая печатаме на флексо, на прозрачно фолио и ще слагаме матов лак, а скалата е направена за офсетови печат на хартия. Тоест тук клиентът изпраща своите очаквания, но остава неясно дали има представа за очакваното разминаване в цветовете от технологията, дали изобщо този цвят е постижим и други подобни.

Какво означава цветова цел

Този термин задава реална цветова цел - нещо, което е дефинирано и може да се измери дали е постигнато. Цветова цел от своя страна означава “след като го отпечатате, искам да изглежда така при тези условия”.

Задаването на цветова цел се използва тогава, когато нас ни интересува основно крайния резултат, като разчитаме (или най-добре знаем със сигурност), че той може да бъдат постигнат с наличната технология и процеси при подизпълнителя.

От гледна точка на комуникацията в този вариант се дава предимство на резултата отколкото на точната инструкция как да бъде постигнат.

Като цяло комуникацията на цветова цел е много близко до разбиране на намерението на дизайнера или създателя на цветовите палитри, но съдържа и измерими стойности по множество параметри, които описват целта без възможност да се направи грешно допускане, че се очаква друго.

Въпреки това тук за съжаление в голяма степен се намесва технологията и ограниченията на производството. В този подход има два проблема:

1. Дали печатницата разполага с необходимата технология, софтуер и инструменти, за да превърне вашите цветови цели в цветова инструкция за своите печатари, мастилари и др.
2. Дали цветовата цел въобще изобщо е постижима с технологията, с която разполага печатницата.

Не е възможно да се задават добри цветови цели, ако създателят на тези цели не познава добре процеса на производство, технологиите на печат и конкретните машини на своите подизпълнители. 

Връщайки се на горния пример, ако очаквате стената да стане конкретно жълто, трябва да знаете точния син цвят на основата, точния цвят на новата боя, попивността на стената и много други елементи, за да можете да знаете дали изобщо това жълто е постижимо при дадените условия.

Ако преведем този пример в печатната индустрия - за да имаме добра цветова цел, трябва да имате печатния профил на печатницита при условията при които и вие ще печатате, трябва да познавате технологията на печат и нейните ограничения, трябва да знаете дали печатницата практически е подготвена да работи с дигитални стандарти и много други. Иначе е възможно да зададете цел, която е напълно непостижима и отново ще получите нещо, което е извън вашите очаквания.

Въпреки всичко описано работата с цветови цели е актуалният стандарт за комуникация и създаване на цветови работен поток и следва да се възприеме като посока на развитие на всички участници в процеса.

Защо се получава разминаване в очакванията между печатниците и дизайнерите

Тук всъщност се крие големият проблем, който произтича предимно от:

• липсата на пълна и ясна комуникация от двете страни;
• неизползването на технология, софтуери и уреди, които да намалят неяснотите в целия процес;
• липсата на разбиране на модерния цветови работен поток.

Въпреки, че следващите редове са своеобразно обобщение, а тази статия е насочена тъкмо към идеята да не се правят обобщения, все пак ще представим една концепция, а именно:

Когато дизайнерът изпраща файл с цветове - това са по-скоро цветови очаквания.

Дизайнерът е създал дизайн и цветови схеми, отделил е много време, за да ги напасне, да направи всеки елемент част от цялото. Крайната визия е това, което е одобрил неговия клиент, и това очакват да получат. Тоест те изпращат на печатницата своите цветови очаквания - това си представям да получа.

В същото време много печатници отварят файла, виждат цветовете, ако има нужда ги обединяват или разлагат на други цветове, но те по-скоро ги възприемат като цветова инструкция - с това искам да печатате.

Както виждате тук се крие основата за разминаване в очакването. Някои печатници на този етап ще комуникират със своите клиенти нещо подобно на “нали знаете, че този цвят отпечатан на картон ще е малко по-тъмен” - което показва допълнително, че те продължават да възприемат цветовете като инструкция въпреки, че показват разбиране, че клиентът ги възприема като очакване. Тоест те комуникират, че може и да не изпълнят целта, но все пак ще я трансформират в инструкция. 

Ако използваме примера с боята за стена това би звучало по следния начин “виждам, че стената е синя, разбирам че искаш да я боядисам с жълто, аз те разбирам, че искаш накрая да е жълто, ама да знаеш, че може малко да зеленее” - колко обаче ще жълтее или зеленее и дали изобщо ще има някой от тези нюанси не е много ясно.

Естествено разликите между резултата и очакванията може да са малки и приемливи или големи и неприемливи, но в крайна сметка проблемът е налице - никоя от страните няма точна, а само приблизителна представа каква ще е разликата и до последно не се знае дали поръчката ще се приеме и процесът се повтаря.

Как да работим правилно с клиенски цветове и как да създадем правилен цветови работен поток

Цветовият работен поток реално има две посоки на движение на информацията

⬇️ Надолу по потока (downstream) - това представлява комуникацията от дизайнера към производството, а именно как креативните отдели и бранд мениджърите задават на своите подизпълнители своите цветови цели.

⬆️ Нагоре по потока (upstream) - това представлява комуникацията от производството към дизайнерите, а именно какви ограничения и възможности има наличната технология за въпроизвеждане на цветове и как тя трансформира заданеите инструкции.

Наличието на добри и пълни потоци в двете посоки е от ключово значение за създаването на качествени печатни продукти, които отговарят на очакванията и целите на клиента и дизайнера.

В основата на точната комуникация е да се премине в целия процес на работа с цветови цели или така наречените дигитални стандарти. 

Тоест целта е да се създаде процес и комуникация, в която цветовте се комуникират не като номера от скала, а като цялостно описание на цвета - при какви условия се поставя като цел, при какво осветление, с какъв ъгъл на наблюдение и много други. Дигиталният стандарт или цветовата цел съдържа номера на даден цвят от някаква система, заедно с целия спектрален профил на цвета създаден със спектрофотометър.

Темата за това как трябва да стане това може спокойно да се разбработи в няколко такива статии, които ще намерите във времето на нашия блог, но като начало съвсем телеграфно ще нахвърляме основните точки.

Всеки дизайнер е добре да има разбиране за следните теми:

• Какво е еталонен (master) или подчинен (dependent) стандарт и какви са разликите между тях, както и как може да ги използва за по-добра предвидимост на крайния резултат.
• Какво са стандартни или DVL профили, каква е разликата между тях и най-вече да бъдат използвани при дизайна. Профилите на печатницита, особено ако са (DVL) е най-близкото нещо до реалния резултат.
• Какво означава спектрална стойност на цвета, какво включва дигиталното описание на всеки цвят, как влияят различните стойности на параметрите от описанието и ако може да се използват при комуникацията с печатниците.
• Защо мониторът следва да е калибриран, как се калибрира и това да се прави редовно, например поне един път на шест месеца.
• Какви са генералните предимства и недостатъци на различните печатни технологии, защо един файл за една технология може и да не стане за друга, какви ограничения трябва да се спазват при създаването на дизайна.

Всяка печатница, която иска да е част от цветовия работен поток е добре да има разбиране и внедрени технологии във следните теми:

• Какво означава спектрална стойност на цвета, възможност за получаване на спектрални стойности и възможност за предпечат и печат по такива цели, възможност за използването им за формулиране на мастила и отпечатване на цветни проби.
• Цветови пространства, профилиране на печатни машини, софтуери за създаване на профили, умение за тяхното управление и поддръжка.
• Контрол на цвета с уреди, работа със спектрофотометри, прочитане на резултатите и действия спрямо тях.
• Софтуери за контрол на печата, анализи на резултатите във времето.

Този списък съвсем не е изчерпателен, дори може и да не е точен за всяка конкретна ситуация, но е добра основа за надграждане.

Как да включим повече дизайнери в цветовия работен поток на печатниците

Друг често срещан проблем от печатниците е нежеланието на дизайнерите да използват техни профили или някои от инструментите, които описахме по-горе. 

Всъщност колкото и да е странно основният проблем е в печатниците, а не в дизайнерите. Всеки би използвал дадени инструменти ако вижда добавена стойност в тях, която надвишава разходите за тяхното използване. В този ред на мисли е работа на печатницата да създаде лесен процес за използване на нейните ресурси и да покаже, че това подобрява значително предвидимостта и качеството на крайния продукт.

Един интересен метод би бил създаването на уебинари и съдържание за дизайнери как да използват профили, до какви подобрения води това и други. Също така практически насоки за вкарване на профилите в продуктите на Adobe например, точни насоки за настройка на продуктите. А ако искате напълно да улесните процеса можете да използвате продукт като Enfocus Connect All, с който да изнесете своите настройки и дори проверката на файлове спрямо тях директно на компютъра на дизайнера. 

Много полезно е дизайнерите да разполагат с PantoneLive Design, който е изключително достъпен, защото той ще им даде много по-добро очакване как ще изглеждат различните Pantone цветове, отпечатани при различни технологии.

Всъщност съществуват изключително много инструменти, които могат да бъдат полезни и на двете страни, но основният въпрос остава - как те да се свържат в един цялостен и непрекъснат процес. Това ще се различава при различните случаи, но като начало и основа е добрата комуникация.

Разберете Какво е PantoneLive и каква е разликата между зависим и генерален стандарт.

Разгледайте всички Софтуери за Дефиниране и комуникация н ацветове и цветови цели в нашето портфолио.