Начало | Блог | Може ли печатът да спаси истинските новини от „измислените“?

Блог

Може ли печатът да спаси истинските новини от „измислените“?

Може ли печатът да спаси истинските новини от „измислените“?

Смъртта на вестниците често бива предричана – а според някои прогнози вестниците трябваше отдавна да са изчезнали. А какви са сегашните прогнози за печата , за който се твърди, че е на прага на смъртта, при положение че от две десетилетия е в ерата на дигиталните новини?

Наскоро попаднах на страхотен материал на асоциирания проф. Iris Chyi от Университета в Тексас, който казва в доклада си, че краят на печата е силно преувеличен. Тя посочва, че сме излезли от експерименталната фаза с дигиталните новини, и че техният растеж до голяма степен е бил плаващ. Погледнете само цифрите: 

  • Средно 82% от приходите на вестниците днес идват от печатните издания, а online изданията генерират много малка част от печалбата.
  • Ако погледнем читателите, 51% от хората, които четат вестници, четат печатните издания, 5% четат изцяло в интернет и 5% на телефоните си.
  • Постъпленията от реклами във вестници: от 2014г., американските вестници генерират приходи от реклама в размер на $16.4 милиарда долара, в сравнение с $3.5 милиарда долара на онлайн изданията.

Много години след промените, все още има 2,7 милиарда хора в света, четящи вестници, въпреки значителния спад, който се наблюдава в топ 51 на американските репове, намиращи се в метрото от 2007г. насам. В същото време, читателската аудитория на дигиталните издания престава да нараства, като половината от изданията обявяват спад от 2011 насам.

През цялото това време на трансформации, бремето пада на плещите на вестниците, които наливат ресурси в дигитални платформи, което както показват цифрите, не винаги е било правилното решение. Има новинарски организации, които са съумели да процъфтяват и в печатния и дигиталния свят. И докато повечето издания са принудени да правят съкращения, The Washington Post  наскоро нае 60 журналисти към персонала си, в година с рекорден трафик и постъпления от реклама в дигиталното си издание. Но това изисква значителни ресурси. The Washington Post, например, се възползва от инвестиция в размер на 50 милиона долара на новият си собственик и основател на Amazon Jeff Bezos. За съжаление, това не е реалността за повечето американски вестници.  

Дигиталните медии радикално промениха и начина, по който възприемаме новините – в някои насоки за по-добро. Онлайн новините се разпространяват много по-бързо от традиционната медия и чуваме повече мнения от различни части на света. Обаче същата тази скорост и глобализация поставя под въпрос правдоподобността на новината и журналистиката.  По-средата – печатните срещу дигиталните – според мнозина това наистина започва да засяга надеждността на новините, които четем.

Наскоро видяхме лошите последици от това с феномена „измислени новини“, произтичащ от предизборната кампания за Американски президент  през 2016г. С толкова много дигитално съдържание, което се публикува из онлайн изданията, блогове, социални канали и други, истинските и проверяващи фактите журналисти бяха залети от информация. Общественото възприемане се изкриви до такава степен, че значителна част от населението направи стъпка назад при излизането на резултатите в изборната нощ и в крайна сметка доведе до избирането на Доналд Тръмп пред Хилари Клинтън.

Но какво е решението? От части, трябва усилие от страна на мениджърите, които вземат решенията в новинарските медии, да признаят важността от заделянето на ресурси в новинарските отдели, което им носи надеждност, вместо само онлайн платформи, които дори не им помагат да се задържат на повърхността. Индустрията не може да бъде само печатна или само дигитална, те трябва да съжителстват заедно по време на трансформация и да се превърнат в смесена медия. Среда със смесена медия е благоприятна не само за индустрията като цяло, възможността за избор между дигитална или аналогова среда е важна за многоканалния свят, в който се намираме днес.

Това започва с обезпечаването с печатна технология, която дава възможност на новинарските организации да са ефективни, вместо това да се превръща в пречка. В продължение на десетилетия Kodak разработва технология, която да максимизира ефективността на процесите във вестникарството, за да могат  вестниците да спестят пари и да освободят ресурси, които да се насочат и използват в други части на бизнеса. Скоростта на днешните машини, позволява на вестникарските издания да достигнат много по-бързо и с по-високо качество до читателите, а това води до високи тиражи и привличането на рекламодатели.

В новинарския медиен пейзаж има няколко движещи се парчета, които трябва да се приспособят към промяната в резултат на дигитализацията от последните 20 години. Едва сега започваме да забелязваме смущенията, предизвикани от дигитализирането, след като то достигна зрялост и навлезе в новинарското пространство. Дигитализацията предложи по-голяма достъпност и скорост, но има много реални рискове засягащи качеството на журналистиката. Не само, че печата все още има роля в дигиталното бъдеще на новините, но може да се окаже необходим за да гарантира, че в обозримото бъдеще до нас ще достигат отговорни и достоверни новини. В момента, най-важната стъпка, която печатната индустрия може да предприеме е да остави на заден план двете гледни точки – печат или дигитализиране -  и да започне открита дискусия каква комбинация от двете ще е най-доброто  за новинарските екипи, медийни издания и най-вече как да не загуби завинаги истинската журналистика.

 

Източник: Reality Check: Multiplatform newspaper readership in the United States, 2007–2015.

Hsiang Iris Chyi & Ori Tenenboim, Публикуванонлайн на 27 Юли 2016.

Оригиналният материал е публикуван  на сайта Printing Impressions.

Най-популярни
Последни