Новини

08 Март / 2017 г.

Планирани са големи промени за датата на годност върху хранителните опаковки в САЩ

Мнозинството от американците нямат ясна представа, какво се опитват да им кажат надписите „продавай до“. Но след 40 години в догадки, хранително-вкусовата индустрия предприема мерки да изясни объркването.

Food Marketing Institute и Асоциацията на хранителните производители (Grocery Manufacturers Association) - двете най-големи търговски групи в хранителната индустрия - наскоро обявиха, че са предприели доброволни мерки за изясняване и информиране, какво означава датата на етикета. Производителите използват някоя от 10-те фрази на етикета, включително „изтича на“ (expires on) и „да се използва преди“ (better if used by). Сега те ще бъдат насърчавани да използват само две от тях: „Използвай до“ (use by) и „Най-добър до“ (best if used by).

Първият вариант обозначава до кога е безопасно да се консумира продукта, и е предназначен за бързо развалящи се храни. „Най-добър до“ е качествено описание – субективно предположение на производителя, до кога продуктът трябва да се консумира за „най-добър вкус“.

Това е, което повечето дати „използвай до“ сочат днес, въпреки данните от изследвания, че много от потребителите смятат, че те показват дали продукта е годен за консумация. Всъщност, няма проблем да се яде продукт и след датата на т.нар. годност.

Тези дати обикновено означават едно от две неща:

  • Съобщение от производителя до магазина за хранителни стоки, указващ до кога продукта ще изглежда добре по рафтовете.
  • Субективна мярка - често повече от предположение – до кога, потребителите биха харесали вкуса на продукта най-много.

Методите за поставянето на тези дати са оставени в ръцете на производителите, по-скоро като формулировка върху самите етикети. Но когато потребителите видят етикет, на който пише „използвай до“ (или по-лошо, без такъв етикет изобщо), често предполагат, че това е някакъв критерий за безопасност, наложен от някакъв конкретен стандарт.

Департамента по Земеделие (Department of Agriculture) и коалиция от природозащитни групи, настояват индустрията да изясни това. В допълнение към разходите на средностатистическия Американец (които горе изложеното неразбирателство носи), под формата на изхвърлени хранителни продукти, отпадъците заемат значително пространство в отпадъчните депа и са източник на големи количества парникови газове.

„Смятам, че е важно. Това е огромна стъпка“, казва Емили Броуд–Лейб, директор на Harvard's Food Law and Policy Clinic. „Това е едва първата стъпка – но е изключително важна.“

Застъпници и природозащитници предупреждават от години, че много хора интерпретират датата на етикета, като знак, че след нея храната не е годна за ядене. В резултат на това, едно проучване на индустрията установи, че 91% от потребителите погрешно изхвърлят храна след като е минала датата на опаковката, въпреки че тя е само предположение на производителя за най-добро качество.

Купувачите не бива да очакват да видят новите етикети при следващото си пазаруване; промените няма да настъпят веднага. Въпреки че, Food Marketing Institute и Асоциацията на хранителните производители (Grocery Manufacturers Association), настояват производителите и търговците на дребно веднага да започнат да го прилагат, те имат срок до Юли 2018 г. Дори и тогава стандартите ще бъдат доброволни, така че няма гаранция, че ще бъдат приети и приложени от всяка една компания.

Някои щати имат свои наредби за етикетите, които предшестват и блокират индустриалните стандарти. В Монтана, например, млякото трябва да е с „Най-добър до“ на етикета. Това означава, че млякото в щата ще продължи да бъде с „Най-добър до“, дори и същият надпис да фигурира на всички останали етикети.

Въпреки това, мнозинството от производителите показват ентусиазъм, в това число и Wal-Mart, най-големият продавач на хранителни стоки в Америка. И Food Marketing Institute и Асоциацията на хранителните производители (Grocery Manufacturers Association), очакват нововъведението да се приеме широко, от части заради това, че стандартите са написани от работна група, включваща представители на големите хранителни компании.

Доброволните стандарти са също така и начин да се влияе на или да се защитят от предстоящи федерални наредби; забелязва се растящ интерес към разработването на федерални стандарти за датите на етикетите, които биха уеднаквили противоречивите щатски правила и биха гарантирали съдействието на корпорациите.

Миналият Май, Сенатор Ричард Блументал (Щат Кънектикът) и конгресмен Chellie Pingree (Щат Мейн) представиха законопроект, който би стандартизирал датата на етикетите и законите за даряване на храна. Очаква се те отново да представят закона през следващите седмици. В средата на Декември, USDA публикува необвързващи насоки, които насърчават производителите да преминат към израза „Най-добър до“.

Всичко това радва Броуд-Лейб, която бе препоръчала сходна политика в доклад от 2013 заедно със Съвета за защита на природните ресурси. Според NRDC, американците изхвърлят храна на стойност $218 милиарда всяка година. Коалицията против разхищението на храна - ReFED -изчислява, че 398,000 тона, или $1.8 милиарда долара, могат да бъдат спестени чрез стандартизиране датата на етикета.

Разбира се, това е капка в кофата за отпадъци: Още много трябва да се направи, за да се осъществи реален пробив в борбата с хранителните отпадъци в Америка, според Броуд-Лейб. The Food Law and Policy Clinic спори срещу няколко федерални намеси, включително по политическите промени, които ще улеснят, стимулират и окуражат компаниите и фермите да даряват храна. (Част от това е застъпено в закона за даряване на храна от 2017, който конгресмен Марси Фъдж от Охайо, представи преди няколко дни).

Броуд-Лейб би искала да види Департамента по земеделие да заделя повече фондове за местни компостни и анаеробни площи, а също така и за образователни кампании за потребителите. Съвета по защита на природните ресурси и Съвета по помощите са започнали такава кампания, наречена „Спасете храната“.

В крайна сметка, Броуд-Лейб посочва, че ако Америка не разбере проблема с изхвърлянето на храна, новите етикети няма да помогнат. И в крайна сметка, нищо друго не би помогнало също.

Оригиналната статия на Chicago Tribune можете да прочетете тук.